20. Част Втора (Продължение)
Стих 36
Стих 36
На Западната планина Сишан свирепства белият Тигър;
В Източното море място не може да си намери зеленият Дракон.
Двамата с ръцете си ти ги хвани, разтърви ги, защото се бият до смърт;
Тогава, превръщайки се, изведнъж ще станат те на златно-пурпурен къс скреж.
В това четиристишие, построено точно по този образ, както и в предишното, иде реч за единението на вторичните Ин Ци и Ян Ци (триграмите Кан и Ли). Затова и тяхната цветова символика е пределно ясна: Тигър бял (Запад, Метал), Дракон синьо-зелен (Цин - Изток, Дърво). В алхимическата терминология това е олово и живак, но незрели. Драконът и Тигърът безумстват в своето обособяване, единаци, стремящи се към обособяване. Но това съединение описано в даденото четиристишие не е във вид единение, като в предишното, а във вид на смъртоносна битка между Дракона и Тигъра. Впрочем разликата не е така велика, ако се отбележи, че китайските трактати по "изкуството на вътрешните покои" (еротология) често са писани под формата на съчинения по военно изкуство, в които съпругите са сравнявани с воини (предвид описанието на еротическите сцени в романа "Дзин, Пин, Мей"). Но тук образът на смъртоносната схватка има и допълнителен товар: пневмите, съединявайки се, пораждат еликсир, умират, като такива, прехождайки в новото си качество на андрогенен зародиш.
"Златно-пурпурен скреж" (Дзъ Дзин Шуан) - е този елемент, е тази страна на еликсира на безсмъртния зародиш, която се образува от единението на пневмите, обозначени с триграмите "Огън" и "Вода" (Ли и Кан).
На стиха съответства хексаграмата "Съзерцание" (Гуан), състояща се от триграмите Кун и Сун.
Кастанетите на Цао Гуодзю
Цао Гуодзю заминал в планината, спасявайки се от разврата на мирския живот и станал отшелник. Срещайки се с Джунли Цюакем и Лю Дунбин, узнал от тях тайната на безсмъртието. Изобразява се обичайно с чифт кастанети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар